Откъде идва хлябът?
Думата „хляб“ най-вероятно идва от готската дума „hlaifs”, от която пък вероятно произтичат думите „leipä“ на фински, „leib“ на естонски, които са далечно свързани с „Leib” (на немски „тяло“). Изглежда, че хлябът изначално се свързва далечно с тялото на Христос, така както виното символизира кръвта му.
Още от древни времена хората ежедневно са приготвяли топъл, пресен хляб за трапезата си. Хлябът е сред най-старите продукти в човешката история. Доказателствата за първия хляб датират от късната неолитна епоха. Първоначално, той най-вероятно се е състоял от изпечена зърнена каша, приготвена от вода и зърно, смляно на едро.
С времето хората се научили, че трябва да съхраняват големи количества зърно, за да се изхранват. Така се създали стратегически резерви от жито – житниците, които са и една от теориите за създаването на първите урбанистични селища. Всичко в първоначалните градове било организирано около житниците.
В древен Египет, например, хлябът се приготвял по домовете, а по-големите хлебопекарни се намирали само в двора на фараона и неговите по-висши сановници. Там е открит и бухналият хляб. В началото египтяните смятали ферментацията за спонтанен процес, а после прозрели, че могат да го контролират чрез ферментиращ гроздов сок или хмел. Със заквасването са открити различни видове теста, а така и различни видове хляб. Първите обществени пекарни обаче се появяват едва през разцвета на Римската империя.
В резултат на последващата си популярност, хлябът се е наложил в ежедневния език. Много са и символичните изрази, свързани с хляба. Например, думата „тесто“ може да символизира потекло („Искам да се оженя за жена от добро тесто“). Маята (закваската) пък е символ на опитност и изкусност: „Ковачът беше заквасен с много майсторлък“. За съжаление, черният хляб се е свързвал с нисък статус и бедност: „Омръзна ми да съм черен хляб“ (омръзна ми да съм беден, потиснат).
Интересен факт е, че през средновековието хлябът е бил използван за създаването на така наречените „хлебни чинии“. Тази традиция отшумява през 15ти век, когато чиниите най-сетне започват да се изработват от дърво. Друга важна революция се случва през 1928 година: изобретена е машина, която не само може да реже хляба, но и да го опакова, за да не изсъхва и за да се задържи свеж. През 1961 пък ферментацията става механична, което спомага за значително по-краткото време за закваската.
Оттам нататък възникват много промени в производството на хляба, внедряват се нови технологии и се изобретяват все по-нови и модерни производствени оборудвания. Хлябът започва да придобива и своето здравословно амплоа за което, обаче, ще разберете повече в следващите ни статии.